Psalms 143

От Давида (против Голиата) .

1 a Б лагословен Господ, моя твърдиня, Който учи ръцете ми на бой и пръстите ми на война,

2 b моя милост и моя ограда, мое прибежище и мой избавител, мой щит, – и аз се Нему уповавам; Той ми подчинява моя народ.

3 c Господи! що е човек, та го зачиташ, и син човечески, та обръщаш върху него внимание?

4 d Човек е като дъх; дните му – като преклонна сянка.

5 e Господи, наклони небесата и слез; допри се до планините, и те ще задимят;

6 блесни със светкавица и ги пръсни; пусни стрелите Си и ги разстрой;

7 f простри ръка от високото, избави ме и спаси ме от големите води, от ръцете на синовете другородни,

8 чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжа.

9 g Боже, нова песен ще Ти изпея, на десетострунен псалтир ще възпея Тебе,

10 h Който даруваш спасение на царете и избавяш Твоя раб Давида от остър меч.

11 Избави ме и спаси от ръцете на синовете другородни, чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжата.

12 i Нека нашите синове бъдат като буйни растения в младостта си, нашите дъщери – като изкусно изваяни стълбове в палати.

13 j Да бъдат пълни нашите житници, изобилни с всякаква храна: да се плодят нашите овци с хиляди и десетки хиляди по нашите пасбища;

14 k да бъдат воловете ни тлъсти; да няма по нашите улици ни обири, ни кражби, ни плачове.

15 l Блажен онзи народ, който има това! Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог!
Copyright information for BulOrth